Децата могат да напускат страната по законоустановения ред със изричното съгласие на двамата си родители, като се допуска възможност единият родител да наложи забрана детето му да напуска страната.

По смисъла на ЗБЛД малолетните българските граждани (до 14-годишна възраст) могат да напускат страната с паспорт /чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛДЧл. 13. (1) На българските граждани се издават следните документи за самоличност: 1. лична карта; 2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 02.09.2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 111 от 2004 г.) паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност;/.

Непълнолетните български граждани (навършилите 14 години) могат да напускат страната с паспорт или лична карта (чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗБЛДЧл. 13. (1) На българските граждани се издават следните документи за самоличност: 1. лична карта; 2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 02.09.2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 111 от 2004 г.) паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност;).

По смисъла на чл. 76, т. 9 от ЗБЛДЧл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Може да не се разреши напускане на страната на: 9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс. може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.

Декларацията може да бъде заверена от нотариус, както и от съдията по вписванията при съответния районен съд (чл. 82 от ЗННДЧл. 82. (1) Когато в района няма нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията при районния съд. (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) Когато има нотариус, съдията по вписванията извършва нотариалните действия само по наличните в архива на службата по вписванията документи и книжа, както и нотариалните действия при заместване на нотариус. ).

Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа (чл. 83 от ЗННДЧл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., предишен текст на чл. 83 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. (2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Лицата по ал. 1 не могат да удостоверяват подписи на частни документи в случаите по чл. 15, ал. 1, чл. 129, ал. 2 и чл. 137, ал. 6 от Търговския закон. ). Декларацята може да бъде заверена от българските консулски длъжностни лица в чужбина ,при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ако документът е съставен на български език (чл. 84 от ЗННДЧл. 84. (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ако документът е съставен на български език, могат: 1. да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани; 2. да удостоверяват верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани; 3. да съставят нотариални завещания на български граждани. (2) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на частен документ, който не подлежи на вписване и е представен от чужд гражданин, се извършва само ако документът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България.).

Тази декларация в чужбина може да бъде заверена и от местен нотариус/адвокат, съответно да бъде заверена с “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Ако държавата не е страна по Хагската конвенция, заверената от местен нотариус декларация за съгласие трябва да бъде легализирана.

Липсата на декларация, заверена по законоустановения ред е основание да се откаже излизането от Република България на ненавършилите пълнолетие български гражданини.

При напускане на страната на границата се представя оригинал на декларацията и незаверено копие от нея, което остава на граничния пункт.

Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗЧРБЧл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който: 1. е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода. 2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) 3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) (2) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Забранява се напускане на Република България на български гражданин под 18 години, притежаващ и друго гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница. се забранява напускане на Република България на български гражданин под 18 години, притежаващ и друго гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.

В случай, че единият родител, не е съгласен детето да напуска страната само с другия родител може да депозира в МВР - Гранична полиция декларация, с която изрично да заяви своето несъгласие. Съществува възможност и някой от родителите да оттегли вече декларирано съгласие.

В тези случаи ненавършилият пълнолетие не се допуска извън страната до произнасяне на компетентния съд по чл. 127а от СКЧл. 127 а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. (2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1 спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. (3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. (4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение..

• Спор за родителски права и задължения


• Забрана за напускане на страната на дете